Нов манастир на пустееща земя сред полето. Но що е манастир и кому е нужен той? Манастир е общество от хора, които сe борят със себе си, както пише в овехтелите книги. Съвременният човек, обаче, гледа с пренебрежение на това архаично определение. Но дали се замисля, че в модерния свят той се бори за власт, за слава, за богатство и за …. какво ли не, което е извън него. Тази война става все по-жестока и кръвопролитна. Краят й не се вижда. И тя не довежда до нищо добро. Модерният човек, уморен от тази война, става все по-нещастен.
        „Имах всичко, и всичко загубих, няма щастие, щастие няма“, казва поета. Но друг ни подтиква:
                           „О человек, чье имя свято,
                           подняв глаза с молбою ввысь,
                           среди распада и разврата
                           остановись, остановись!“
                                                 Евгений Евтушенко
       Явно целите ни и посоката са променени и трябва да водим войната не навън от себе си, а да я започнем със… себе си. Станем ли ние добри, целия свят ще стане добър. И какво се получи, че ако се съберат хора, които се борят със себе си, светът ще стане прекрасен. Излиза, че манастирът е общество от хора, което прави света прекрасен, ако те са високо духовни и нравствени хора.
       Друг би казал: „каква е ползата от манастира?“ Но ако погледнем в близката история на Оптинския манастир в Русия, в който са ходили цяла плеяда световно известни личности като Достоевски, Гогол и мн. др., разбираме, че това не са били обикновени калугери, а духоносни отци, от които хиляди, дори милиони са черпели духовна мъдрост.
       Ако в наше време се строят причиствателни станции за запазване на природата, то колко по-нужна е пречиствателна станция за душите ни, за да бъдем наистина хора, т. е. без манастири света не може.